12 may 2021, 11:06

Шпионка 

  Poesía » Filosófica, Verso libre
281 1 2

Твърдото сърце на реалността

стопи се и покапа през зеницата,

мижеща в шпионка на врата от сетива.

Времето свлече тюлена роба,

тялото му голо ума ми скова.

© Доротея Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубав стих, казала си всичко!
  • Радвам се, че поддържам интереса ти, Ивайло. Нацели в десетката - така изглеждаха тези редове преди да ги натикам в ненужната рамка 🙂
Propuestas
: ??:??