May 12, 2021, 11:06 AM

Шпионка

778 1 2

Твърдото сърце на реалността

стопи се и покапа през зеницата,

мижеща в шпионка на врата от сетива.

Времето свлече тюлена роба,

тялото му голо ума ми скова.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доротея All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стих, казала си всичко!
  • Радвам се, че поддържам интереса ти, Ивайло. Нацели в десетката - така изглеждаха тези редове преди да ги натикам в ненужната рамка 🙂

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...