NorwenaAldren (Доротея)
26 89

12 мая 2021 г., 11:06

Шпионка

Поэзия » Философская, Свободный стих

780 1 2

Твърдото сърце на реалността

стопи се и покапа през зеницата,

мижеща в шпионка на врата от сетива.

Времето свлече тюлена роба,

тялото му голо ума ми скова.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

M1234567891 (Миночка Митева)

Хубав стих, казала си всичко!

2021-09-22T12:08:45+03:00
NorwenaAldren (Доротея)

Радвам се, че поддържам интереса ти, Ивайло. Нацели в десетката - така изглеждаха тези редове преди да ги натикам в ненужната рамка 🙂

2021-05-12T23:33:10+03:00

Выбор редактора

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0