NorwenaAldren (Доротея)
87 210
12.05.2021 г., 11:06 ч.

Шпионка 

  Поезия » Философска, Свободен стих
295 1 2

Твърдото сърце на реалността

стопи се и покапа през зеницата,

мижеща в шпионка на врата от сетива.

Времето свлече тюлена роба,

тялото му голо ума ми скова.

© Доротея Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих, казала си всичко!
  • Радвам се, че поддържам интереса ти, Ивайло. Нацели в десетката - така изглеждаха тези редове преди да ги натикам в ненужната рамка 🙂
Предложения
: ??:??