Сънувах те!
Пред асансьора ти седеше и чакаше да ти отворя.
А аз през шпионката те наблюдавах, но не посмях да отговоря.
А исках!
Събудих се!
Във мислите ми твоят поглед влял се беше и чакаше да отговоря.
А аз на ум целувах те, как исках в тоз‘ момент вратата да отворя.
Но ти не беше там!
А чаках!
Започнатото да довърша пожелах, преди аз чувствата пред тебе да разкрия.
Да те заслужа първо аз избрах, във тежест не желах да бъда, когато любовта в очите ти открия.
И чувствата си силно аз потисках!
Но реших!
Аз позволявам си в душата ми да те допусна и чувствата ми пред тебе да призная.
Но питам се, дали готов си вече и ме желаеш, тъй както страстно аз за теб мечтая.
Не зная!
Н.Д.
Кьолн
© Надя Даскалова Todos los derechos reservados
Радвам се, че ти е харесало, Алекс! Мисля, че всеки от нас се е чувствал поне веднъж в живота си по този начин...