13 mar 2014, 12:31  

Шпионката

1.1K 0 3

Сънувах те!

Пред асансьора ти седеше и чакаше да ти отворя.

А аз през шпионката те наблюдавах, но не посмях да отговоря.

А исках!

 

Събудих се!

Във мислите ми твоят поглед влял се беше и чакаше да отговоря.

А аз на ум целувах те, как исках в тоз‘ момент вратата да отворя.

Но ти не беше там!

 

А чаках!

Започнатото да довърша пожелах, преди аз чувствата пред тебе да разкрия.

Да те заслужа първо аз избрах, във тежест не желах да бъда, когато любовта в очите ти открия.

И чувствата си силно аз потисках!

 

Но реших!

Аз позволявам си в душата ми да те допусна и чувствата ми пред тебе да призная.

Но питам се, дали готов си вече и ме желаеш, тъй както страстно аз за теб мечтая.

Не зная!

 

Н.Д.

Кьолн

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Санвали!
    Радвам се, че ти е харесало, Алекс! Мисля, че всеки от нас се е чувствал поне веднъж в живота си по този начин...
  • Опита води до разбиране...

    Поздравления, Надя!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...