Mar 13, 2014, 12:31 PM  

Шпионката

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Сънувах те!

Пред асансьора ти седеше и чакаше да ти отворя.

А аз през шпионката те наблюдавах, но не посмях да отговоря.

А исках!

 

Събудих се!

Във мислите ми твоят поглед влял се беше и чакаше да отговоря.

А аз на ум целувах те, как исках в тоз‘ момент вратата да отворя.

Но ти не беше там!

 

А чаках!

Започнатото да довърша пожелах, преди аз чувствата пред тебе да разкрия.

Да те заслужа първо аз избрах, във тежест не желах да бъда, когато любовта в очите ти открия.

И чувствата си силно аз потисках!

 

Но реших!

Аз позволявам си в душата ми да те допусна и чувствата ми пред тебе да призная.

Но питам се, дали готов си вече и ме желаеш, тъй както страстно аз за теб мечтая.

Не зная!

 

Н.Д.

Кьолн

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Санвали!
    Радвам се, че ти е харесало, Алекс! Мисля, че всеки от нас се е чувствал поне веднъж в живота си по този начин...
  • Опита води до разбиране...

    Поздравления, Надя!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...