3 sept 2016, 17:34

Щастие 

  Poesía
635 0 9

Моето щастие не е за показване -

в тихия миг е, скътано, нямо.

То е без образ, без снимка е пазено,

отпечатано в спомена само!

 

Боли го, когато на светло излезе.

Мисъл е тази, която го храни.

Не се нуждае  от хорско харесване,

и от признание на светски изяви!

 

Тук е сега, в съвършена достатъчност.

В любов безмерна и единение.

Не събира трохи, не залепва остатъци -

чиста реалност в свят без съмнение.

 

То е това, което искам за себе си -

прости неща, в деня споделени.

Безмълвни послания, въздуха реещи,

раждащи в нас, взаимни вселени!

 

02-09-2016

Д.В.

© Десислава Вълова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??