Sep 3, 2016, 5:34 PM

Щастие

  Poetry
1K 0 8

Моето щастие не е за показване -

в тихия миг е, скътано, нямо.

То е без образ, без снимка е пазено,

отпечатано в спомена само!

 

Боли го, когато на светло излезе.

Мисъл е тази, която го храни.

Не се нуждае  от хорско харесване,

и от признание на светски изяви!

 

Тук е сега, в съвършена достатъчност.

В любов безмерна и единение.

Не събира трохи, не залепва остатъци -

чиста реалност в свят без съмнение.

 

То е това, което искам за себе си -

прости неща, в деня споделени.

Безмълвни послания, въздуха реещи,

раждащи в нас, взаимни вселени!

 

02-09-2016

Д.В.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Вълова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дълбока философия, плод на душевна чистота и яснота на мисълта! Атестат за зрялост!
    "Тук е сега, в съвършена достатъчност.
    В любов безмерна и единение."

    Наистина няма как да сме щастливи, когато не приемем наличното в мига за достатъчно. Когато приемем и себе си като достойни за обич такива каквито сме сега и тук, вселените вече вибрират с обща честота! Много ми хареса творбата ти! Поздравления, Деси!
  • благодаря!
  • ...
  • Искрено щастие,което не търси признание.
    Красиво!
  • Хубав стих! Поздравления!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...