3.09.2016 г., 17:34

Щастие

1.1K 0 8

Моето щастие не е за показване -

в тихия миг е, скътано, нямо.

То е без образ, без снимка е пазено,

отпечатано в спомена само!

 

Боли го, когато на светло излезе.

Мисъл е тази, която го храни.

Не се нуждае  от хорско харесване,

и от признание на светски изяви!

 

Тук е сега, в съвършена достатъчност.

В любов безмерна и единение.

Не събира трохи, не залепва остатъци -

чиста реалност в свят без съмнение.

 

То е това, което искам за себе си -

прости неща, в деня споделени.

Безмълвни послания, въздуха реещи,

раждащи в нас, взаимни вселени!

 

02-09-2016

Д.В.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дълбока философия, плод на душевна чистота и яснота на мисълта! Атестат за зрялост!
    "Тук е сега, в съвършена достатъчност.
    В любов безмерна и единение."

    Наистина няма как да сме щастливи, когато не приемем наличното в мига за достатъчно. Когато приемем и себе си като достойни за обич такива каквито сме сега и тук, вселените вече вибрират с обща честота! Много ми хареса творбата ти! Поздравления, Деси!
  • благодаря!
  • ...
  • Искрено щастие,което не търси признание.
    Красиво!
  • Хубав стих! Поздравления!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...