3.09.2016 г., 17:34

Щастие

1.1K 0 8

Моето щастие не е за показване -

в тихия миг е, скътано, нямо.

То е без образ, без снимка е пазено,

отпечатано в спомена само!

 

Боли го, когато на светло излезе.

Мисъл е тази, която го храни.

Не се нуждае  от хорско харесване,

и от признание на светски изяви!

 

Тук е сега, в съвършена достатъчност.

В любов безмерна и единение.

Не събира трохи, не залепва остатъци -

чиста реалност в свят без съмнение.

 

То е това, което искам за себе си -

прости неща, в деня споделени.

Безмълвни послания, въздуха реещи,

раждащи в нас, взаимни вселени!

 

02-09-2016

Д.В.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дълбока философия, плод на душевна чистота и яснота на мисълта! Атестат за зрялост!
    "Тук е сега, в съвършена достатъчност.
    В любов безмерна и единение."

    Наистина няма как да сме щастливи, когато не приемем наличното в мига за достатъчно. Когато приемем и себе си като достойни за обич такива каквито сме сега и тук, вселените вече вибрират с обща честота! Много ми хареса творбата ти! Поздравления, Деси!
  • благодаря!
  • ...
  • Искрено щастие,което не търси признание.
    Красиво!
  • Хубав стих! Поздравления!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...