Моето щастие не е за показване -
в тихия миг е, скътано, нямо.
То е без образ, без снимка е пазено,
отпечатано в спомена само!
Боли го, когато на светло излезе.
Мисъл е тази, която го храни.
Не се нуждае от хорско харесване,
и от признание на светски изяви!
Тук е сега, в съвършена достатъчност.
В любов безмерна и единение.
Не събира трохи, не залепва остатъци -
чиста реалност в свят без съмнение.
То е това, което искам за себе си -
прости неща, в деня споделени.
Безмълвни послания, въздуха реещи,
раждащи в нас, взаимни вселени!
02-09-2016
Д.В.
© Десислава Вълова Всички права запазени
"Тук е сега, в съвършена достатъчност.
В любов безмерна и единение."
Наистина няма как да сме щастливи, когато не приемем наличното в мига за достатъчно. Когато приемем и себе си като достойни за обич такива каквито сме сега и тук, вселените вече вибрират с обща честота! Много ми хареса творбата ти! Поздравления, Деси!