27 feb 2021, 21:23

Щастие

  Poesía » Otra
782 0 0

За искрица щастие в пепелта ровиш
в изгасналия огън с надежда се  тровиш,
но там отдавна няма топлина и жар
за чужди хора си ги пренесъл в дар,

 

а сили за ново начало няма
пък и то може да се окаже измама
и за това пред останките стоиш
и нови планове със тях кроиш.

 

Сам, изтормозен, изтощен и съсипан,
повехнал и от себе си незачитан
търсиш щастие там където го няма
и това е най-голямата ти драма.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...