Щастие
За искрица щастие в пепелта ровиш
в изгасналия огън с надежда се тровиш,
но там отдавна няма топлина и жар
за чужди хора си ги пренесъл в дар,
а сили за ново начало няма
пък и то може да се окаже измама
и за това пред останките стоиш
и нови планове със тях кроиш.
Сам, изтормозен, изтощен и съсипан,
повехнал и от себе си незачитан
търсиш щастие там където го няма
и това е най-голямата ти драма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Стоянов Всички права запазени
