Щастие

Poesía

545 1 1

На вратата ми почука щастие -

отпратих го, помислих, че е грешка.

След време пак се върна то. Проклятие!

Не можеш точно мен да следваш!

Продължи да настоява, аз отричах.

Бурен! Плевел в моята леха!

Щастието разбра - не го обичах

и не вярвах в неговата красота.

И така, до болка осквернено

то, разбра, че може би не е за мен.

На излизане ми каза наскърбено:

Сбогом. Ще се видим някой хубав ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Велев1979 (Владимир Велев)

Много ми хареса! Дълбоко и напълно реално стихотворение... Май важи за много от нас. Пет звезди от мен и в графа Любими за препрочитане.

2024-02-25T22:28:32+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0