Щастие

Lui (Stillaghxul)
21 1

25 февр. 2024 г., 06:02

Поэзия

196 1 1

На вратата ми почука щастие -

отпратих го, помислих, че е грешка.

След време пак се върна то. Проклятие!

Не можеш точно мен да следваш!

Продължи да настоява, аз отричах.

Бурен! Плевел в моята леха!

Щастието разбра - не го обичах

и не вярвах в неговата красота.

И така, до болка осквернено

то, разбра, че може би не е за мен.

На излизане ми каза наскърбено:

Сбогом. Ще се видим някой хубав ден.

Велев1979 (Владимир Велев)

2024-02-25T22:28:32+02:00

Много ми хареса! Дълбоко и напълно реално стихотворение... Май важи за много от нас. Пет звезди от мен и в графа Любими за препрочитане.