На вратата ми почука щастие -
отпратих го, помислих, че е грешка.
След време пак се върна то. Проклятие!
Не можеш точно мен да следваш!
Продължи да настоява, аз отричах.
Бурен! Плевел в моята леха!
Щастието разбра - не го обичах
и не вярвах в неговата красота.
И така, до болка осквернено
то, разбра, че може би не е за мен.
На излизане ми каза наскърбено:
Сбогом. Ще се видим някой хубав ден.
© Stillaghxul All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
