Feb 25, 2024, 6:02 AM

Щастие 

  Poetry
143 1 1

На вратата ми почука щастие -

отпратих го, помислих, че е грешка.

След време пак се върна то. Проклятие!

Не можеш точно мен да следваш!

 

Продължи да настоява, аз отричах.

Бурен! Плевел в моята леха! 

Щастието разбра - не го обичах

и не вярвах в неговата красота.

 

И така, до болка осквернено

то, разбра, че може би не е за мен.

На излизане ми каза наскърбено: 

Сбогом. Ще се видим някой хубав ден.

© Stillaghxul All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса! Дълбоко и напълно реално стихотворение... Май важи за много от нас. Пет звезди от мен и в графа Любими за препрочитане.
Random works
: ??:??