На вратата ми почука щастие -
отпратих го, помислих, че е грешка.
След време пак се върна то. Проклятие!
Не можеш точно мен да следваш!
Продължи да настоява, аз отричах.
Бурен! Плевел в моята леха!
Щастието разбра - не го обичах
и не вярвах в неговата красота.
И така, до болка осквернено
то, разбра, че може би не е за мен.
На излизане ми каза наскърбено:
Сбогом. Ще се видим някой хубав ден.
© Stillaghxul All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
