25.02.2024 г., 6:02 ч.

Щастие 

  Поезия
125 1 1

На вратата ми почука щастие -

отпратих го, помислих, че е грешка.

След време пак се върна то. Проклятие!

Не можеш точно мен да следваш!

 

Продължи да настоява, аз отричах.

Бурен! Плевел в моята леха! 

Щастието разбра - не го обичах

и не вярвах в неговата красота.

 

И така, до болка осквернено

то, разбра, че може би не е за мен.

На излизане ми каза наскърбено: 

Сбогом. Ще се видим някой хубав ден.

© Stillaghxul Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса! Дълбоко и напълно реално стихотворение... Май важи за много от нас. Пет звезди от мен и в графа Любими за препрочитане.
Предложения
: ??:??