Щастие
На вратата ми почука щастие -
отпратих го, помислих, че е грешка.
След време пак се върна то. Проклятие!
Не можеш точно мен да следваш!
Продължи да настоява, аз отричах.
Бурен! Плевел в моята леха!
Щастието разбра - не го обичах
и не вярвах в неговата красота.
И така, до болка осквернено
то, разбра, че може би не е за мен.
На излизане ми каза наскърбено:
Сбогом. Ще се видим някой хубав ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Stillaghxul Всички права запазени
