Щастие

Lui (Stillaghxul)
20 1

25.02.2024 г., 6:02 ч.

Поезия

134 1 1

На вратата ми почука щастие -

отпратих го, помислих, че е грешка.

След време пак се върна то. Проклятие!

Не можеш точно мен да следваш!

Продължи да настоява, аз отричах.

Бурен! Плевел в моята леха!

Щастието разбра - не го обичах

и не вярвах в неговата красота.

И така, до болка осквернено

то, разбра, че може би не е за мен.

На излизане ми каза наскърбено:

Сбогом. Ще се видим някой хубав ден.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Велев1979 (Владимир Велев)

2024-02-25T22:28:32+02:00

Много ми хареса! Дълбоко и напълно реално стихотворение... Май важи за много от нас. Пет звезди от мен и в графа Любими за препрочитане.