24 feb 2007, 22:10

Щастие 

  Poesía
885 0 13
Животът ми бе светъл като лято,
не съм се молила на никого за нищо,
но любовта пристигна с пролетния вятър
и вярата в душата ми разнищи.
И плаках и тъгувах. Загубих гордостта си,
по мъничко завиждах, но все пак бях добра.
Под грешното и свято черно расо
на нощта открих една искра.
Не мога да повярвам, че намерих
това, което търсих много дни.
Сега живота в щастие измервам
и виждам все добрите му страни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??