24 февр. 2007 г., 22:10

Щастие

1K 0 13
Животът ми бе светъл като лято,
не съм се молила на никого за нищо,
но любовта пристигна с пролетния вятър
и вярата в душата ми разнищи.
И плаках и тъгувах. Загубих гордостта си,
по мъничко завиждах, но все пак бях добра.
Под грешното и свято черно расо
на нощта открих една искра.
Не мога да повярвам, че намерих
това, което търсих много дни.
Сега живота в щастие измервам
и виждам все добрите му страни.
Щастлива съм, че истински обичам.
Дори и вятърът не е чак толкоз лош,
щом заедно към щастието тичаме
и заедно мечтаем всяка нощ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нели, много ми хареса!!!
    Поздрави
  • Благодаря ти, Стефане, и на теб, Светла! Поздрави и усмивки!
  • Прочетох го и се усмихнах.Значи си успяла да ме заразиш с настроението,което носи стиха ти.
  • Благодаря ви, приятели! Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че последните три стихотворения са писани преди двадесет години.Направих си нещо като експеримент - исках да видя дали си личи - за тези, които ме четат редовно - кое е писано наскоро и кое преди години, когато още бях по-млада и по-глупава. Но явно не съм се променила много и се радвам, че ви харесват.
  • Сега живота в щастие измервам
    и виждам все добрите му страни.
    Щастлива съм, че истински обичам.
    Дори и вятърът не е чак толкоз лош
    Хареса ми стихът ти!
    Любовта ни прави по- добри!
    Поздрави!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...