Щастие
не съм се молила на никого за нищо,
но любовта пристигна с пролетния вятър
и вярата в душата ми разнищи.
И плаках и тъгувах. Загубих гордостта си,
по мъничко завиждах, но все пак бях добра.
Под грешното и свято черно расо
на нощта открих една искра.
Не мога да повярвам, че намерих
това, което търсих много дни.
Сега живота в щастие измервам
и виждам все добрите му страни.
Щастлива съм, че истински обичам.
Дори и вятърът не е чак толкоз лош,
щом заедно към щастието тичаме
и заедно мечтаем всяка нощ.
© Нели Вангелова All rights reserved.
