Feb 24, 2007, 10:10 PM

Щастие

  Poetry
1K 0 13
Животът ми бе светъл като лято,
не съм се молила на никого за нищо,
но любовта пристигна с пролетния вятър
и вярата в душата ми разнищи.
И плаках и тъгувах. Загубих гордостта си,
по мъничко завиждах, но все пак бях добра.
Под грешното и свято черно расо
на нощта открих една искра.
Не мога да повярвам, че намерих
това, което търсих много дни.
Сега живота в щастие измервам
и виждам все добрите му страни.
Щастлива съм, че истински обичам.
Дори и вятърът не е чак толкоз лош,
щом заедно към щастието тичаме
и заедно мечтаем всяка нощ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нели, много ми хареса!!!
    Поздрави
  • Благодаря ти, Стефане, и на теб, Светла! Поздрави и усмивки!
  • Прочетох го и се усмихнах.Значи си успяла да ме заразиш с настроението,което носи стиха ти.
  • Благодаря ви, приятели! Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че последните три стихотворения са писани преди двадесет години.Направих си нещо като експеримент - исках да видя дали си личи - за тези, които ме четат редовно - кое е писано наскоро и кое преди години, когато още бях по-млада и по-глупава. Но явно не съм се променила много и се радвам, че ви харесват.
  • Сега живота в щастие измервам
    и виждам все добрите му страни.
    Щастлива съм, че истински обичам.
    Дори и вятърът не е чак толкоз лош
    Хареса ми стихът ти!
    Любовта ни прави по- добри!
    Поздрави!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....