24.02.2007 г., 22:10

Щастие

1K 0 13
Животът ми бе светъл като лято,
не съм се молила на никого за нищо,
но любовта пристигна с пролетния вятър
и вярата в душата ми разнищи.
И плаках и тъгувах. Загубих гордостта си,
по мъничко завиждах, но все пак бях добра.
Под грешното и свято черно расо
на нощта открих една искра.
Не мога да повярвам, че намерих
това, което търсих много дни.
Сега живота в щастие измервам
и виждам все добрите му страни.
Щастлива съм, че истински обичам.
Дори и вятърът не е чак толкоз лош,
щом заедно към щастието тичаме
и заедно мечтаем всяка нощ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нели, много ми хареса!!!
    Поздрави
  • Благодаря ти, Стефане, и на теб, Светла! Поздрави и усмивки!
  • Прочетох го и се усмихнах.Значи си успяла да ме заразиш с настроението,което носи стиха ти.
  • Благодаря ви, приятели! Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че последните три стихотворения са писани преди двадесет години.Направих си нещо като експеримент - исках да видя дали си личи - за тези, които ме четат редовно - кое е писано наскоро и кое преди години, когато още бях по-млада и по-глупава. Но явно не съм се променила много и се радвам, че ви харесват.
  • Сега живота в щастие измервам
    и виждам все добрите му страни.
    Щастлива съм, че истински обичам.
    Дори и вятърът не е чак толкоз лош
    Хареса ми стихът ти!
    Любовта ни прави по- добри!
    Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...