22 oct 2014, 16:10

Щастие 

  Poesía » Otra
493 0 5

шосето пустее

вятър премита
глухи дворове
от жълти фасади

изтупва прахта

и призрачна
сянка наднича
зад немите
мътни стъкла
гледай старика
втренчен отвъд
седи под асмата
от век или два
и сякаш през него
прелитат сезоните
босоного момиче
ръката му стиска
почти не говорят
той отдавна

не помни коя е
но понякога

казва ù Щастие
аз само не зная
дали своето
има предвид
или моето

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??