BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
Oct 22, 2014, 4:10 PM

Щастие 

  Poetry » Other
491 0 5

шосето пустее

вятър премита
глухи дворове
от жълти фасади

изтупва прахта

и призрачна
сянка наднича
зад немите
мътни стъкла
гледай старика
втренчен отвъд
седи под асмата
от век или два
и сякаш през него
прелитат сезоните
босоного момиче
ръката му стиска
почти не говорят
той отдавна

не помни коя е
но понякога

казва ù Щастие
аз само не зная
дали своето
има предвид
или моето

© Александър All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??