Щастие
шосето пустее
вятър премита
глухи дворове
от жълти фасади
изтупва прахта
и призрачна
сянка наднича
зад немите
мътни стъкла
гледай старика
втренчен отвъд
седи под асмата
от век или два
и сякаш през него
прелитат сезоните
босоного момиче
ръката му стиска
почти не говорят
той отдавна
не помни коя е
но понякога
казва ù Щастие
аз само не зная
дали своето
има предвид
или моето
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Все права защищены
