22 окт. 2014 г., 16:10

Щастие 

  Поэзия » Другая
450 0 5

шосето пустее

вятър премита
глухи дворове
от жълти фасади

изтупва прахта

и призрачна
сянка наднича
зад немите
мътни стъкла
гледай старика
втренчен отвъд
седи под асмата
от век или два
и сякаш през него
прелитат сезоните
босоного момиче
ръката му стиска
почти не говорят
той отдавна

не помни коя е
но понякога

казва ù Щастие
аз само не зная
дали своето
има предвид
или моето

© Александър Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??