Щастие
шосето пустее
вятър премита
глухи дворове
от жълти фасади
изтупва прахта
и призрачна
сянка наднича
зад немите
мътни стъкла
гледай старика
втренчен отвъд
седи под асмата
от век или два
и сякаш през него
прелитат сезоните
босоного момиче
ръката му стиска
почти не говорят
той отдавна
не помни коя е
но понякога
казва ù Щастие
аз само не зная
дали своето
има предвид
или моето
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
