BuRn_AliVe (Александър)
193 1557
22.10.2014 г., 16:10 ч.

Щастие 

  Поезия » Друга
449 0 5

шосето пустее

вятър премита
глухи дворове
от жълти фасади

изтупва прахта

и призрачна
сянка наднича
зад немите
мътни стъкла
гледай старика
втренчен отвъд
седи под асмата
от век или два
и сякаш през него
прелитат сезоните
босоного момиче
ръката му стиска
почти не говорят
той отдавна

не помни коя е
но понякога

казва ù Щастие
аз само не зная
дали своето
има предвид
или моето

© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??