14 mar 2007, 0:02

Щастие мое * 

  Poesía
1391 0 3
Щастие мое, през сълзи те моля,
остани... Толкова рани преболяха...
Не ме оставяй като захвърлена на тротоара,
всичко някой ден си отива, но раните не заздравяха...

Очите си изплаках, а дори
не успях да ти кажа, че ти си ми всичко...
Не, сърцето ми не би могло да ми прости,
че оставям те да си отидеш в ада на черното нищо...

Съжалявам за всичко, което не направих...
Прекалено много те обичам... Но не знаеш.
Щастлива бях, в радост се забравих.
А сега не съм сама, а съм най-самотна...

Щастие мое, ако изобщо те има или те е имало...
Моля, остани... Наранявах до безкрай...
И теб, Любов, и мен, и най-вече мен...
За първи път втори шанс ми дай...

Горда ли съм днес, че щастие в мене няма?
Искам само още един единствен ден...
Щастие мое, през сълзи те моля, нека остана....
Да върна времето назад, да спася Любовта... и нека има щастие за мен...

(Щастие мое, всичко бих ти дала,
само остави ме живота си да спася...
Един ден ми дай... дори след това да трябва да съм умряла...
Знам, че ако съм в сърцето ти ще живея и след смъртта....)

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??