Щастие мое, през сълзи те моля,
остани... Толкова рани преболяха...
Не ме оставяй като захвърлена на тротоара,
всичко някой ден си отива, но раните не заздравяха...
Очите си изплаках, а дори
не успях да ти кажа, че ти си ми всичко...
Не, сърцето ми не би могло да ми прости,
че оставям те да си отидеш в ада на черното нищо...
Съжалявам за всичко, което не направих...
Прекалено много те обичам... Но не знаеш.
Щастлива бях, в радост се забравих.
А сега не съм сама, а съм най-самотна... ...