14 мар. 2007 г., 00:02

Щастие мое * 

  Поэзия
1392 0 3
Щастие мое, през сълзи те моля,
остани... Толкова рани преболяха...
Не ме оставяй като захвърлена на тротоара,
всичко някой ден си отива, но раните не заздравяха...

Очите си изплаках, а дори
не успях да ти кажа, че ти си ми всичко...
Не, сърцето ми не би могло да ми прости,
че оставям те да си отидеш в ада на черното нищо...

Съжалявам за всичко, което не направих...
Прекалено много те обичам... Но не знаеш.
Щастлива бях, в радост се забравих.
А сега не съм сама, а съм най-самотна...

Щастие мое, ако изобщо те има или те е имало...
Моля, остани... Наранявах до безкрай...
И теб, Любов, и мен, и най-вече мен...
За първи път втори шанс ми дай...

Горда ли съм днес, че щастие в мене няма?
Искам само още един единствен ден...
Щастие мое, през сълзи те моля, нека остана....
Да върна времето назад, да спася Любовта... и нека има щастие за мен...

(Щастие мое, всичко бих ти дала,
само остави ме живота си да спася...
Един ден ми дай... дори след това да трябва да съм умряла...
Знам, че ако съм в сърцето ти ще живея и след смъртта....)

© Александра Матеева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??