13 mar 2014, 11:42

Щастието в нас

  Poesía » Otra
1.6K 0 2

Реших да бъда днес красива,

Облякох си най чудната премяна,

Гримът оправих, сресах си косата,

Но нещо в мен не беше като трябва.

 

Зачудих се и мислих дълго,

Пробвах две, три, четири рокли,

Но нещо все не беше си на място,

Дори и с перлените вещи.

 

Накрая се усетих и усмихнах

И мигом всичко стана тъй прекрасно,

Деня приветства ме щастливо

И тръгнах аз по пътя страстно.

 

Научих си урока и зная вече,

Не в роклите и перлите е скрита красотата,

А вътре някъде дълбоко в душата.

 

Излиза тя наяве само

когато от сърце усмивка подариш.

Когато с щастие е пълен,

Светът ти най-красив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йълдъз Пелтекова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...