13 мар. 2014 г., 11:42

Щастието в нас

1.6K 0 2

Реших да бъда днес красива,

Облякох си най чудната премяна,

Гримът оправих, сресах си косата,

Но нещо в мен не беше като трябва.

 

Зачудих се и мислих дълго,

Пробвах две, три, четири рокли,

Но нещо все не беше си на място,

Дори и с перлените вещи.

 

Накрая се усетих и усмихнах

И мигом всичко стана тъй прекрасно,

Деня приветства ме щастливо

И тръгнах аз по пътя страстно.

 

Научих си урока и зная вече,

Не в роклите и перлите е скрита красотата,

А вътре някъде дълбоко в душата.

 

Излиза тя наяве само

когато от сърце усмивка подариш.

Когато с щастие е пълен,

Светът ти най-красив.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йълдъз Пелтекова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...