Научих се да си подбирам битките,
с глупаци спор? Това не е за мене.
Акули гладни, знам изяждат в плиткото,
наивници - с морето до колене.
За мен не съществуват шамандурите.
И чакам гълъб. С клонче от маслина.
Не се боя от ветровете, бурите!
При щил* аз мога само да загина.
И стигна ли земята на щастливите,
ще седна тихо. Сенчица незрима.
За мъртви ще съм свещ. Любов - за живите...
Щастлива, че в молитвите ме има...
------------------------------
Щил- Затишие, безветрие.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Глупавият човек търси щастието в далечината, мъдрият го засажда под краката си »