2 abr 2008, 10:09

Щастлива в моя свят

  Poesía
768 0 8

Политам тихо в съня,

посипана с фин прашец.

Гушната силно в обичната луна,

а нощният вятър е на грижите ми крадец.

 

Блещукащи звездички старателно сплитат косите ми,

а пухкави облачета пеят мелодично.

Другаде съм... и успокоени спинкат очите ми.

Сънят е ново измерение - красиво и мистично.

 

Забравила сивия делник в отминали часове,

прекрасни чувства сега ме прегръщат.

Ще опитам да нарисувам картина с най- топлите цветове.

И ще се слея със фона. Не желая монотонните случки да се завръщат.

 

Щастлива съм в "моя си свят".

Тук няма място за втори и гости не допускам.

А аз ще си тръгна от там, когато реша, че настъпил е краят...

Ще прошепна "До нови срещи, мой вълшебен Рай, а сега те напускам"

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...