Политам тихо в съня,
посипана с фин прашец.
Гушната силно в обичната луна,
а нощният вятър е на грижите ми крадец.
Блещукащи звездички старателно сплитат косите ми,
а пухкави облачета пеят мелодично.
Другаде съм... и успокоени спинкат очите ми.
Сънят е ново измерение - красиво и мистично.
Забравила сивия делник в отминали часове,
прекрасни чувства сега ме прегръщат.
Ще опитам да нарисувам картина с най- топлите цветове.
И ще се слея със фона. Не желая монотонните случки да се завръщат.
Щастлива съм в "моя си свят".
Тук няма място за втори и гости не допускам.
А аз ще си тръгна от там, когато реша, че настъпил е краят...
Ще прошепна "До нови срещи, мой вълшебен Рай, а сега те напускам"
© Веселина Костадинова All rights reserved.