Apr 2, 2008, 10:09 AM

Щастлива в моя свят

  Poetry
769 0 8

Политам тихо в съня,

посипана с фин прашец.

Гушната силно в обичната луна,

а нощният вятър е на грижите ми крадец.

 

Блещукащи звездички старателно сплитат косите ми,

а пухкави облачета пеят мелодично.

Другаде съм... и успокоени спинкат очите ми.

Сънят е ново измерение - красиво и мистично.

 

Забравила сивия делник в отминали часове,

прекрасни чувства сега ме прегръщат.

Ще опитам да нарисувам картина с най- топлите цветове.

И ще се слея със фона. Не желая монотонните случки да се завръщат.

 

Щастлива съм в "моя си свят".

Тук няма място за втори и гости не допускам.

А аз ще си тръгна от там, когато реша, че настъпил е краят...

Ще прошепна "До нови срещи, мой вълшебен Рай, а сега те напускам"

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...