2 апр. 2008 г., 10:09

Щастлива в моя свят

767 0 8

Политам тихо в съня,

посипана с фин прашец.

Гушната силно в обичната луна,

а нощният вятър е на грижите ми крадец.

 

Блещукащи звездички старателно сплитат косите ми,

а пухкави облачета пеят мелодично.

Другаде съм... и успокоени спинкат очите ми.

Сънят е ново измерение - красиво и мистично.

 

Забравила сивия делник в отминали часове,

прекрасни чувства сега ме прегръщат.

Ще опитам да нарисувам картина с най- топлите цветове.

И ще се слея със фона. Не желая монотонните случки да се завръщат.

 

Щастлива съм в "моя си свят".

Тук няма място за втори и гости не допускам.

А аз ще си тръгна от там, когато реша, че настъпил е краят...

Ще прошепна "До нови срещи, мой вълшебен Рай, а сега те напускам"

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...