2.04.2008 г., 10:09

Щастлива в моя свят

766 0 8

Политам тихо в съня,

посипана с фин прашец.

Гушната силно в обичната луна,

а нощният вятър е на грижите ми крадец.

 

Блещукащи звездички старателно сплитат косите ми,

а пухкави облачета пеят мелодично.

Другаде съм... и успокоени спинкат очите ми.

Сънят е ново измерение - красиво и мистично.

 

Забравила сивия делник в отминали часове,

прекрасни чувства сега ме прегръщат.

Ще опитам да нарисувам картина с най- топлите цветове.

И ще се слея със фона. Не желая монотонните случки да се завръщат.

 

Щастлива съм в "моя си свят".

Тук няма място за втори и гости не допускам.

А аз ще си тръгна от там, когато реша, че настъпил е краят...

Ще прошепна "До нови срещи, мой вълшебен Рай, а сега те напускам"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...