22 jul 2008, 6:43

Щастливец

  Poesía
877 0 8
Всеки мъж в мен се влюбва,
в моите очи като звезди
гледат ме и идеална им се струвам,
но не виждат моите сълзи.

Всеки мъж с тялото си аз омайвам
без да искам, сякаш на шега,
кълнат ми се, но на думи аз не вярвам,
аз не вярвам вече в любовта...

Веднъж се влюбих, истински и силно,
бях готова живота си да дам,
каквото можех и не можех подарих ти,
когато искаше ме, не те оставях сам.

Всеки мъж ме пита: "Кой е
този късметлия, я кажи?"
"Какво има повече от нас
да не би да има повече пари?"

Не, не е това. В сърцето му се влюбих
и всеки негов недостатък аз обикнах,
заради него сърцето си погубих,
но вече на болката аз свикнах.

Но въпреки всичко те обичам,
макар и за мен да си страхливец,
а те все питат: "Кой е той?"
За тях си най-големият щастливец.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...