22 jul 2008, 6:43

Щастливец

  Poesía
881 0 8
Всеки мъж в мен се влюбва,
в моите очи като звезди
гледат ме и идеална им се струвам,
но не виждат моите сълзи.

Всеки мъж с тялото си аз омайвам
без да искам, сякаш на шега,
кълнат ми се, но на думи аз не вярвам,
аз не вярвам вече в любовта...

Веднъж се влюбих, истински и силно,
бях готова живота си да дам,
каквото можех и не можех подарих ти,
когато искаше ме, не те оставях сам.

Всеки мъж ме пита: "Кой е
този късметлия, я кажи?"
"Какво има повече от нас
да не би да има повече пари?"

Не, не е това. В сърцето му се влюбих
и всеки негов недостатък аз обикнах,
заради него сърцето си погубих,
но вече на болката аз свикнах.

Но въпреки всичко те обичам,
макар и за мен да си страхливец,
а те все питат: "Кой е той?"
За тях си най-големият щастливец.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...