Jul 22, 2008, 6:43 AM

Щастливец

  Poetry
870 0 8
Всеки мъж в мен се влюбва,
в моите очи като звезди
гледат ме и идеална им се струвам,
но не виждат моите сълзи.

Всеки мъж с тялото си аз омайвам
без да искам, сякаш на шега,
кълнат ми се, но на думи аз не вярвам,
аз не вярвам вече в любовта...

Веднъж се влюбих, истински и силно,
бях готова живота си да дам,
каквото можех и не можех подарих ти,
когато искаше ме, не те оставях сам.

Всеки мъж ме пита: "Кой е
този късметлия, я кажи?"
"Какво има повече от нас
да не би да има повече пари?"

Не, не е това. В сърцето му се влюбих
и всеки негов недостатък аз обикнах,
заради него сърцето си погубих,
но вече на болката аз свикнах.

Но въпреки всичко те обичам,
макар и за мен да си страхливец,
а те все питат: "Кой е той?"
За тях си най-големият щастливец.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванеса All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...