Jul 22, 2008, 6:43 AM

Щастливец

  Poetry
879 0 8
Всеки мъж в мен се влюбва,
в моите очи като звезди
гледат ме и идеална им се струвам,
но не виждат моите сълзи.

Всеки мъж с тялото си аз омайвам
без да искам, сякаш на шега,
кълнат ми се, но на думи аз не вярвам,
аз не вярвам вече в любовта...

Веднъж се влюбих, истински и силно,
бях готова живота си да дам,
каквото можех и не можех подарих ти,
когато искаше ме, не те оставях сам.

Всеки мъж ме пита: "Кой е
този късметлия, я кажи?"
"Какво има повече от нас
да не би да има повече пари?"

Не, не е това. В сърцето му се влюбих
и всеки негов недостатък аз обикнах,
заради него сърцето си погубих,
но вече на болката аз свикнах.

Но въпреки всичко те обичам,
макар и за мен да си страхливец,
а те все питат: "Кой е той?"
За тях си най-големият щастливец.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванеса All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...