Щастливец
в моите очи като звезди
гледат ме и идеална им се струвам,
но не виждат моите сълзи.
Всеки мъж с тялото си аз омайвам
без да искам, сякаш на шега,
кълнат ми се, но на думи аз не вярвам,
аз не вярвам вече в любовта...
Веднъж се влюбих, истински и силно,
бях готова живота си да дам,
каквото можех и не можех подарих ти,
когато искаше ме, не те оставях сам.
Всеки мъж ме пита: "Кой е
този късметлия, я кажи?"
"Какво има повече от нас
да не би да има повече пари?"
Не, не е това. В сърцето му се влюбих
и всеки негов недостатък аз обикнах,
заради него сърцето си погубих,
но вече на болката аз свикнах.
Но въпреки всичко те обичам,
макар и за мен да си страхливец,
а те все питат: "Кой е той?"
За тях си най-големият щастливец.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванеса Всички права запазени
И аз не знам защо все така става ...