19 jun 2008, 10:47

Щастливи мигове

  Poesía » Otra
782 0 2

После пак ще се правя на красива,

грижливо ще оформям

от болка деформиралата мутра.

Аз, мръсницата.

Накажете ме, като куче ме вържете,

пребийте ме, ината ми смажете

и всичко що е Мен и Аз.

Ще се свия във безличен ъгъл

и към бронза пак ще полетя -

за да се чувствам силна,

та той е този, който дава ми крила.

Трудно е.

Понякога е много трудно

във собствените грешки да се взреш...

 

Хей, хей, вие малки, дребни, човешки душици,

нима не ще ни съди единстеният Бог,

който стаен е във всеки един от нас ?

                                            24.01.94

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© N. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...