19 jun 2008, 10:47

Щастливи мигове

  Poesía » Otra
787 0 2

После пак ще се правя на красива,

грижливо ще оформям

от болка деформиралата мутра.

Аз, мръсницата.

Накажете ме, като куче ме вържете,

пребийте ме, ината ми смажете

и всичко що е Мен и Аз.

Ще се свия във безличен ъгъл

и към бронза пак ще полетя -

за да се чувствам силна,

та той е този, който дава ми крила.

Трудно е.

Понякога е много трудно

във собствените грешки да се взреш...

 

Хей, хей, вие малки, дребни, човешки душици,

нима не ще ни съди единстеният Бог,

който стаен е във всеки един от нас ?

                                            24.01.94

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© N. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...