19.06.2008 г., 10:47

Щастливи мигове

780 0 2

После пак ще се правя на красива,

грижливо ще оформям

от болка деформиралата мутра.

Аз, мръсницата.

Накажете ме, като куче ме вържете,

пребийте ме, ината ми смажете

и всичко що е Мен и Аз.

Ще се свия във безличен ъгъл

и към бронза пак ще полетя -

за да се чувствам силна,

та той е този, който дава ми крила.

Трудно е.

Понякога е много трудно

във собствените грешки да се взреш...

 

Хей, хей, вие малки, дребни, човешки душици,

нима не ще ни съди единстеният Бог,

който стаен е във всеки един от нас ?

                                            24.01.94

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© N. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...