После пак ще се правя на красива,
грижливо ще оформям
от болка деформиралата мутра.
Аз, мръсницата.
Накажете ме, като куче ме вържете,
пребийте ме, ината ми смажете
и всичко що е Мен и Аз.
Ще се свия във безличен ъгъл
и към бронза пак ще полетя -
за да се чувствам силна,
та той е този, който дава ми крила.
Трудно е.
Понякога е много трудно
във собствените грешки да се взреш...
Хей, хей, вие малки, дребни, човешки душици,
нима не ще ни съди единстеният Бог,
който стаен е във всеки един от нас ?
24.01.94
В тази ни реалност се оказва,че е пълно с много други реалности непознати за нас.