Jun 19, 2008, 10:47 AM

Щастливи мигове

  Poetry » Other
784 0 2

После пак ще се правя на красива,

грижливо ще оформям

от болка деформиралата мутра.

Аз, мръсницата.

Накажете ме, като куче ме вържете,

пребийте ме, ината ми смажете

и всичко що е Мен и Аз.

Ще се свия във безличен ъгъл

и към бронза пак ще полетя -

за да се чувствам силна,

та той е този, който дава ми крила.

Трудно е.

Понякога е много трудно

във собствените грешки да се взреш...

 

Хей, хей, вие малки, дребни, човешки душици,

нима не ще ни съди единстеният Бог,

който стаен е във всеки един от нас ?

                                            24.01.94

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© N. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...