Jun 19, 2008, 10:47 AM

Щастливи мигове

  Poetry » Other
783 0 2

После пак ще се правя на красива,

грижливо ще оформям

от болка деформиралата мутра.

Аз, мръсницата.

Накажете ме, като куче ме вържете,

пребийте ме, ината ми смажете

и всичко що е Мен и Аз.

Ще се свия във безличен ъгъл

и към бронза пак ще полетя -

за да се чувствам силна,

та той е този, който дава ми крила.

Трудно е.

Понякога е много трудно

във собствените грешки да се взреш...

 

Хей, хей, вие малки, дребни, човешки душици,

нима не ще ни съди единстеният Бог,

който стаен е във всеки един от нас ?

                                            24.01.94

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© N. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....