2 oct 2008, 6:24

Щастливите мигове

1K 0 0

Звездите ли да питам,

които са толкова високо,

за тази любов в сърцето ми.

Земята ли да питам,

за срещата на двете ни души.

И кой ще ми отговори:

Всемирът, изпълнен с красоти,

или песента на славей гласовит:

"Тя любовта е стара колкото света,

и се усеща само в сърцето,

и не може да се опише,

дори и да се изживее.

Колкото души живеят,

толкова и любови виреят!

Там, където има любов,

има и благост,

и търпение,

и прошка."

 

Който намери такава любов, да я пази, а който не я открил да я търси!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...