2.10.2008 г., 6:24

Щастливите мигове

1K 0 0

Звездите ли да питам,

които са толкова високо,

за тази любов в сърцето ми.

Земята ли да питам,

за срещата на двете ни души.

И кой ще ми отговори:

Всемирът, изпълнен с красоти,

или песента на славей гласовит:

"Тя любовта е стара колкото света,

и се усеща само в сърцето,

и не може да се опише,

дори и да се изживее.

Колкото души живеят,

толкова и любови виреят!

Там, където има любов,

има и благост,

и търпение,

и прошка."

 

Който намери такава любов, да я пази, а който не я открил да я търси!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...