2.10.2008 г., 6:24

Щастливите мигове

1K 0 0

Звездите ли да питам,

които са толкова високо,

за тази любов в сърцето ми.

Земята ли да питам,

за срещата на двете ни души.

И кой ще ми отговори:

Всемирът, изпълнен с красоти,

или песента на славей гласовит:

"Тя любовта е стара колкото света,

и се усеща само в сърцето,

и не може да се опише,

дори и да се изживее.

Колкото души живеят,

толкова и любови виреят!

Там, където има любов,

има и благост,

и търпение,

и прошка."

 

Който намери такава любов, да я пази, а който не я открил да я търси!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...