2 окт. 2008 г., 06:24

Щастливите мигове

1K 0 0

Звездите ли да питам,

които са толкова високо,

за тази любов в сърцето ми.

Земята ли да питам,

за срещата на двете ни души.

И кой ще ми отговори:

Всемирът, изпълнен с красоти,

или песента на славей гласовит:

"Тя любовта е стара колкото света,

и се усеща само в сърцето,

и не може да се опише,

дори и да се изживее.

Колкото души живеят,

толкова и любови виреят!

Там, където има любов,

има и благост,

и търпение,

и прошка."

 

Който намери такава любов, да я пази, а който не я открил да я търси!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...