Oct 2, 2008, 6:24 AM

Щастливите мигове

  Poetry » Love
1K 0 0

Звездите ли да питам,

които са толкова високо,

за тази любов в сърцето ми.

Земята ли да питам,

за срещата на двете ни души.

И кой ще ми отговори:

Всемирът, изпълнен с красоти,

или песента на славей гласовит:

"Тя любовта е стара колкото света,

и се усеща само в сърцето,

и не може да се опише,

дори и да се изживее.

Колкото души живеят,

толкова и любови виреят!

Там, където има любов,

има и благост,

и търпение,

и прошка."

 

Който намери такава любов, да я пази, а който не я открил да я търси!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...