Щастливият зар
Зимното утро в мъглата наднича;
бавно подмамва деня като стръв.
Жадно го чакам; дори непривично
кипва във вените моята кръв.
Вдишвам от въздуха с пълни дробове.
Гледам как тихо се стеле снегът.
Къщи обвива в прегръдка любовна.
Бял и пречистен изглежда градът.
С мънички крачки проправям пъртина.
Всяка от тях е победа за мен.
Смело напредвам и ставам по-силна –
слънце огрява мъгливия ден.
Пълня със вяра и обич душата.
Жива се чувствам – най-ценният дар.
Няма от мен на света по-богата.
В мойта ръка е щастливият зар.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анахид Чальовска Todos los derechos reservados
