5.05.2022 г., 20:44 ч.

Щастливият зар 

  Поезия » Философска
544 2 3

Зимното утро в мъглата наднича;

бавно подмамва деня като стръв.
Жадно го чакам; дори непривично
кипва във вените моята кръв.

 

Вдишвам от въздуха с пълни дробове.
Гледам как тихо се стеле снегът.
Къщи обвива в прегръдка любовна.
Бял и пречистен изглежда градът.

 

С мънички крачки проправям пъртина.
Всяка от тях е победа за мен.
Смело напредвам и ставам по-силна –
слънце огрява мъгливия ден.

 

Пълня със вяра и обич душата.
Жива се чувствам – най-ценният дар.
Няма от мен на света по-богата.
В мойта ръка е щастливият зар.

 

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??