22 jun 2010, 7:21

Щастливка... 

  Poesía » Otra
635 0 8

Пада тихо нощта над смълчани ели.

Вятър гали луната и със нея така

просто дълго мълчат в тишината.

А звездица една им намигва с усмивка.

Тази, тази луна е от мен по-щастливка...

 

Нейде пее щурче. И блести в тъмнината

малка нежна сълза върху цветна камбанка.

Там, отсреща се спуска малка светеща точка –

на светулка с фенерче ей така заприличва.

 

Но не бърза сега този вятърко щур.

По елите съвсем, и дори не притичва.

Само гали с любов свойта нежна любима.

Тази, тази луна в тази нощ е щастлива...

 

18 юни 2010

Велинград

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??