Пада тихо нощта над смълчани ели.
Вятър гали луната и със нея така
просто дълго мълчат в тишината.
А звездица една им намигва с усмивка.
Тази, тази луна е от мен по-щастливка...
Нейде пее щурче. И блести в тъмнината
малка нежна сълза върху цветна камбанка.
Там, отсреща се спуска малка светеща точка –
на светулка с фенерче ей така заприличва.
Но не бърза сега този вятърко щур.
По елите съвсем, и дори не притичва.
Само гали с любов свойта нежна любима. ...