Звънлив пролетен вятър,
усмихна тъгата в очите ми,
подари на облачните дни ,
нечупливи слънчеви криле,
с детелина четирилистна
закичи безрадостното небе.
И ето, мракът на злото,
от светлото на доброто победен,
за път вече се стяга.
Възкръснала зелена надежда,
миролюбивите си ръце,
дръзко към нов ден протяга.
Безоблачно бяло щастие,
победно на хоризонта изгрява,
вълшебните му златни обувки,
целуват миролюбиво прага
на красива изконна мечта.
Загребвам алчно с шепи,
от слънцето на небето,
и тръгвам щастливо сбъдната,
с вълшебни розови очила,
без посока и без компас,
прегърнала с радостни очи,
бленуваната мирна пролет,
с преродено бяло сърце
в ново безкуршумено небе.
© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados