20 mar 2022, 14:31

Щастливо сбъдване

  Poesía » Otra
751 0 2

Звънлив пролетен вятър,
усмихна тъгата в очите ми,
подари на облачните дни ,
нечупливи слънчеви криле,
с детелина четирилистна
закичи безрадостното небе.
И ето, мракът на злото,
от светлото на доброто победен,
за път вече се стяга.
Възкръснала зелена надежда,
миролюбивите си ръце,
дръзко към нов ден протяга.
Безоблачно бяло щастие,
победно на хоризонта изгрява,
вълшебните му златни обувки,
целуват миролюбиво прага
на красива изконна мечта.
Загребвам алчно с шепи,
от слънцето на небето,
и тръгвам щастливо сбъдната,
с вълшебни розови очила,
без посока и без компас,
прегърнала с радостни очи,
бленуваната мирна пролет,
с преродено бяло сърце
в ново безкуршумено небе. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...