20.03.2022 г., 14:31

Щастливо сбъдване

737 0 2

Звънлив пролетен вятър,
усмихна тъгата в очите ми,
подари на облачните дни ,
нечупливи слънчеви криле,
с детелина четирилистна
закичи безрадостното небе.
И ето, мракът на злото,
от светлото на доброто победен,
за път вече се стяга.
Възкръснала зелена надежда,
миролюбивите си ръце,
дръзко към нов ден протяга.
Безоблачно бяло щастие,
победно на хоризонта изгрява,
вълшебните му златни обувки,
целуват миролюбиво прага
на красива изконна мечта.
Загребвам алчно с шепи,
от слънцето на небето,
и тръгвам щастливо сбъдната,
с вълшебни розови очила,
без посока и без компас,
прегърнала с радостни очи,
бленуваната мирна пролет,
с преродено бяло сърце
в ново безкуршумено небе. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...