Mar 20, 2022, 2:31 PM

Щастливо сбъдване

  Poetry » Other
748 0 2

Звънлив пролетен вятър,
усмихна тъгата в очите ми,
подари на облачните дни ,
нечупливи слънчеви криле,
с детелина четирилистна
закичи безрадостното небе.
И ето, мракът на злото,
от светлото на доброто победен,
за път вече се стяга.
Възкръснала зелена надежда,
миролюбивите си ръце,
дръзко към нов ден протяга.
Безоблачно бяло щастие,
победно на хоризонта изгрява,
вълшебните му златни обувки,
целуват миролюбиво прага
на красива изконна мечта.
Загребвам алчно с шепи,
от слънцето на небето,
и тръгвам щастливо сбъдната,
с вълшебни розови очила,
без посока и без компас,
прегърнала с радостни очи,
бленуваната мирна пролет,
с преродено бяло сърце
в ново безкуршумено небе. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...